България - Комплект реплики на царските съкровища. Комплектът се състои от реплки на царските бокали на хан Кубрат и хан Аспарух, и с реплика на фиалата от Панагюрското съкровище

Бокалът на хан Кубрат е част от съкровището от Мала Перешчепина, което  е открито през 1912 г. от десетгодишно пастирче близо до река Ворскла край селото, намиращо се до Полтава, в днешна Украйна. Откритото съкровище датира от средата на VII век до началото на VIII и е изключително богато - повече от 800 златни (25 кг) и сребърни (50 кг) предмети.

Днес съкровището се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург. Един от най-атрактивните предмети в това съкровище е ритуалната чаша на Кан Кубрат.

Репликата на бокала е с вместимост 300мл и е тежи около 500г.

Бокалът на хан Аспарух е част от едно от най-изумителните и най-големите съкровища от Ранното средновековие намерени до днес - „Златното съкровище от Над Сент Миклош“.

Златните предмети са открити от българите Кристоф и Кирил Нако. Те са арендатори от 1760 г., а по-късно през 1781 и собственици на земите между два града. Предприемчивите българи търгуват дори във Виена с добитък. Именно те са и основатели на местното училище. Двамата братя предават намереното съкровище на императора на Австро-Унгария Йосиф II, за което монархът ги удостоява с  благороднически титли.

Репликита на царските бокали се изработват от месинг по метода на леенето на скулптури, посребрени са с най-висока проба сребро 999,9 и са позлатени с 24 каратово злато

Фиалата е ритуален съд, който представлява ниска чаша за течности, която се използва при жертвоприношения. 

Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.Най-интересният по форма и украса съд е фиалата с негърските глави (плитък, ритуален съд за вино, с формата на тава). Фиалата тежи 844,7 г , има диаметър 25 см, височина -3,5 сантиметра. Тя най-голямата и най-тежката фиала от античния свят. Украсата й е уникална. Около изпъкналия навътре център (омфалос) са разположени 4 концентрични окръжности с по 24 орнамента. Най-външната окръжност и двете по-малки от нея са оформени като негърски глави, а последната най-вътрешна окръжност е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи, фиалата е украсена с растителни орнаменти. Репликата на фиалата е изработена от мед по галваничен път и е позлатена с 24 каратово злато.

Уникален комплект на българските владетели. Царски протоколен и корпоративен подарък от най- висока класа