Реплики на царските съкровища на  Българските ханове

Комплектът се състои от царските бокали на хан Кубрат и хан Аспарух и орела на хан Аспарух

Бокалът на хан Кубрат е част от съкровището от Мала Перешчепина, което  е открито през 1912 г. от десетгодишно пастирче близо до река Ворскла край селото, намиращо се до Полтава, в днешна Украйна. Откритото съкровище датира от средата на VII век до началото на VIII и е изключително богато - повече от 800 златни (25 кг) и сребърни (50 кг) предмети.

Днес съкровището се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург. Един от най-атрактивните предмети в това съкровище е ритуалната чаша на Кан Кубрат.

Репликата на бокала е с вместимост 300мл и е тежи около 500г.

Бокалът на хан Аспарух е част от едно от най-изумителните и най-големите съкровища от Ранното средновековие намерени до днес - „Златното съкровище от Над Сент Миклош“.

Не случайно за него се носят легенди и естествено не случайно в историята на откриването му са забъркани българи.

Златните предмети са открити от българите Кристоф и Кирил Нако. Те не са просто градинари, те са арендатори от 1760 г., а по-късно през 1781 и собственици на земите между два града. Предприемчивите българи търгуват дори във Виена с добитък. Именно те са и основатели на местното училище. Двамата братя предават намереното съкровище на императора на Австро-Унгария Йосиф II, за което монархът ги удостоява с  благороднически титли.

Предполага се, че историята на новите носители на благородническата титла – и по-точно историята на сина на Христо /Кристоф/, Шандор – вдъхновява унгарския писател Мор Йокай за създаването на повестта  „Сафи“, която на свой ред поставя основата на операта „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син.

Златното съкровище от Над Сент-Миклош е единственото съкровище в Света, за чийто произход има множество научни хипотези и предположения. Едно от тези предположения е, че притежател на съкровището е хан Аспарух. В последствие, съкровището е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г. Счита се, че това съкровище е принадлежало на българските ханове или българската аристокрация от времето на Първата българска държава. В потвърждение на тези хипотези е разчитането на прабългарския рунически надпис на една чаша от страна на турския проф. Т. Текин, според когото там пише ‘Чашата за напитки на Аспарух’.

Реплика на сребърния орел на хан Аспарух

Историците смятат, че сребърният орел е част от върха на пленено в бой византийско знаме (щандарт). Орелът е представен в момент на борба със змия. Стилистиката му подсказва източен произход, където орелът символизира небесното духовно и божествено начало, а змията – земното, материално и сатанинско начало. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му – надпис „докс“, за който специалистите твърдят, че е византийската титла на хан Аспарух.

“През 1930 г. до украинското село Вознесенка (днес квартал на град Запорожие), на брега на река Днепър, е открито съкровище от около 1500 златни апликации и орнаменти, сребърни предмети и голямо количество оръжие. Повечето артефакти са силно обгорели или разтопени, но един от тях – мистичен орел, излят от повече от килограм чисто сребро, е почти изцяло съхранен”

Именно във Вознесенка се смята, че е погребан основателят на българската държава след като загива в битка с хазарите.

Уникален комплект на българските владетели. Царски протоколен и корпоративен подарък от най- висока класа