Реплика на сребърния орел на хан Аспарух
Реплика на сребърния орел на хан Аспарух
Реплика на сребърния орел на хан Аспарух
Историците смятат, че сребърният орел е част от върха на пленено в бой византийско знаме (щандарт). Орелът е представен в момент на борба със змия. Стилистиката му подсказва източен произход, където орелът символизира небесното духовно и божествено начало, а змията – земното, материално и сатанинско начало. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му – надпис „докс“, за който специалистите твърдят, че е византийската титла на хан Аспарух.
“През 1930 г. до украинското село Вознесенка (днес квартал на град Запорожие), на брега на река Днепър, е открито съкровище от около 1500 златни апликации и орнаменти, сребърни предмети и голямо количество оръжие. Повечето артефакти са силно обгорели или разтопени, но един от тях – мистичен орел, излят от повече от килограм чисто сребро, е почти изцяло съхранен”
Започва Втората световна война и при бомбардировка над града германска бомба попада точно в музея и сградата рухва. С риск за живота си една уредничка влиза в димящите развалини и спасява сребърния орел.
Оригиналният сребърен орел е висок 13,2 и дълъг 21 см. Птицата се бори със змия, която се опитва да го захапе. На гърба му стърчат 12 странни пъпки. На опашката има надпис с гръцки букви, който не се чете, защото е повреден, а на крилото му – трилистник, който се смята за династически знак на рода Дуло, и гръцки надпис „ΔΟΧ“. На гърдите на орела е издълбан сребърен монограм, подобен на тези върху пръстените на кан Кубрат. Владимир Гринченко, разчита върху монограма името „ПЕТРОС“, четейки отляво надясно. Години по-късно обаче друг украинец – професорът от „Харвард“ Омелян Прицак, ще разчете същия монограм като „ЕСПОР“, четейки този път отдясно наляво. А Еспор (също и Испор, Есперерих, Исперих) е името на кан Аспарух, както се споменава в старобългарската книжнина”,
Именно във Вознесенка се смята, че е погребан основателят на българската държава след като загива в битка с хазарите.











