Реплика на сребърния ритон от с. Розовец

В с. Розовец са направени първите археологически разкопки в България .

На 9 март 1851 година. един селянин Стоян оре  нивата на баща си. Ралото му закача голям камък, под камъка се  открива  дълбока дупка. В дупката нещо блести. Младият селянин вика баща си и кмета. Тримата изваждат блещукащия предмет от дупката. Оказва се ,че това е златен венец . Венецът е раздробен и укрит. 

Откриването на златен венец не може да бъде запазено в тайна.Вестта за откритието достига до турската власт и пристига високопоставен служител да разследва случая . Според легендите този турчин накарал местен селянин да влезне в дупката и от там отново са извадени множество предмети. За жалост сведенията за тези предмети са косвени и са обвити в легенди и догадки. Ясно е че находката е сериозна, защото още по това време е отразена в международната преса. Според сведенията, открита е гробница с куполовидна форма и с тесен вход, в която са намерени човешки скелет с бронзов шлем на главата, желязна ризница и бронзови предпазители за ръцете до раменете.Открити са още три сребърни и пет бронзови съда, множество бронзови върхове за стрели.

Според легендите след няколко месеца пристига и  пловдивския паша, който нарежда гробницата да бъде отново претърсена. Този път е намерен пръстен с конник, който пък е продаден на френския вицеконсул в Пловдив и той го изпраща във Франция. По-късно става ясно, че този вице консул е Шампоазо, чието име е свързано с откриването на знаменитата статуя на Нике от Самотраки. Самия пръстен в момента се намира в Лувъра.