Тюркоазено парео Hakuna matata
Ръчно изработено тюркоазено парео от 100% П - Hakuna matata
Тюркоазено парео Hakuna matata
Hakuna matata в операция "Пустинна буря". Куфари, торби, бохчи, дисаги, шапки, очила, бинокли, телефони, апарати, шнорхили, джипове,пясъци, картини, лъвове...залези....оф роуд на макс! В един момент не знам коя от стоте ръце използвах, качена на седалката на джипа, в опит да уловя поредния незабравим миг!
Кения не иска да ме пусне! Устата ми още хруска пясък, очите ми още са червени...пясък вадя от ушите си, под ноктите
В гимназията бях влюбена в книгите на Хемингуей. Сега, като се замисля, май съм била влюбена в мъжа Хемингуей, а не в книгите му, но това е друга история....Четях "Саваните на Кения", препрочитах Джо Хънтър и тайничко си мечтаех един ден да отида в Масай Мара или Серенгети. Да видя стадата мигриращи животни, да усетя тръпката на ловуващия гепард, грацията на леопарда, царствената осанка на лъва....И така, с Божията помощ, поехме на пътешествие по прашните пътища на сафаритата...Маймуни ни пресичаха пътя, най-безцеремонно ни посочваха червените си задници, крадяха ни сладкишите, изядоха ни лекарствата за кръвно....слонове и голямото Мяу, царят на саваната ни пресичаха пътя, наблюдавахме лъва как обядва в една река....дебнахме гепарди, гонихме леопарди, гледахме как слонове и костенурки правят любов, бяхме изумени от строгата елегантост на зебрите и нежната грация на антилопите.....някои от нас срещнахме братовчедите си - хипопотами, носорози и крокодили....чувствахме се като бели жени! Вечер, след ресторанта, масайски вождове ни изпращаха до къщичките, през деня - рейнджъри с автомати ни пазеха...разни самозвани мургави красавци танцуваха с нас на плажа и се гмуркахме за корали...пиехме манго джус на воля...Африка-жирафрика ни влюби в себе си...там, където разбираш, че животът е Hakuna matata













