Пластика за стена от метал, репродукция на графиката на Албрехт Дюрер "Ръце"

Подаръците, които разказват трогателна история и носят съкровенно послание са безценни.

Историята на тези ръце ми напомня нашата поговорка "Брат брата не храни, но тежко му, който няма брат"...

През 15 век в  селое до Нюрнберг живее семейство с осемнадесет деца.  Бащата е златар по професия, но от продажбите на бижута в селото  през 15 век едва ли е било възможно да се изхранва челяд от 17 деца! Две от момчетата са одарени с талант и мечтаят да станат художници и искат да учат в академията в Нюрнберг.

И двамата искат да учат. Решението е, че един ще учи, а другият - ще го издърржа. Хрърлят монета. Загулибият започва работа в  близките мини и с печалбата ще издържа другия, докато той учи в академията. След това, когато другия се изучи, ще се върне и с парите от изкуството ще издържа брат си.

Албрехт Дюрер печели облога и отива в академията по изкуства в Нюрнберг. Брат му заминава за мините да работи и да осигури парите за следването на Албрехт. Младият Алберхт Дюрер става откритието на академията. Неговите рисунки и гравюри са изключителни! Още преди дипломирането си той започва да продава и да припечелва от творбите си.

Когато се завръща на село, след семейната вечеря Албрехт вдига тост за брат си, който с ръцете си прави възможна мечтата на един художник. Тостът завършва с думите: 

- А сега, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, за да изпълниш мечтата си. Аз ще се грижа за теб.

Братът отговаря:

- Не... не... не... 

- Не, братко. Не мога да замина за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж какво причиниха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са счупени най-малко веднъж. Напоследък страдам от артрит толкова, че дори не мога да вдигна чашата с вино, за да те поздравя. Какво остава да рисувам и да правя деликатни гравюри. Не, братко, прекалено късно е за мен.

Оттогава изминават повече от 450 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света.  От дълбочината на сърцето и от ръцете на Албрехт Дюрер се ражда уникалната графика на ръцете на брат му. Алберт назовава скромно своята рисунка  "Ръце". Но хората по света  я наричат "Молещите ръце"

Пластиката е  метална отливка, репродукция на графиката на Албрехт Дюрер "Молещи се ръце", с размер 9,1 св х 11,4 см.

Пластиката е отлята в Германия в началото на ХХ век.

Подарък за брат....брат по рождение или брат по съдба!