Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка са пренесени от Епиват в Търново. Това ства през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това се пренасят в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато турците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена - този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата се пренасят в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка се пренасят в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес.