Павел, или по-точно, Савел (това е името му, преди да се обърне към Христос), напротив, принадлежи към тогавашния елит. Произхожда от Вениаминовото коляно, както и от цар Саул, в чест на когото е кръстен. Още с раждането си той получава римско гражданство: рядка привилегия за провинциален жител, даваща му множество специални права. Получава образование в Йерусалим, при най-авторитетния богослов по онова време – Гамалиил. Савел принадлежи към фарисеите – ревнители на Закона, които се стремят да изпълняват точно всички негови изисквания, както и всички „предания на старците“. Макар Христос да изобличава фарисеите, ние знаем и няколко примера, когато тъкмо фарисеи стават Негови предани ученици, така че Савел-Павел не е изключение.
В живота на двамата апостоли има преломен момент, който ги превръща в онова, което те са. По пътя за Дамаск на Савел се явява възкръсналият Христос и го пита: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ (Деян. 9:4). От това събитие нататък апостолът вече не живее собствения си живот, а го посвещава в проповед за Онзи, Чийто яростен гонител е бил доскоро.
За Петър повратна точка става отричането. В навечерието на разпятието той обещава на Христос, че дори под смъртна заплаха няма да Го изостави, но Спасителят му отвръща: „Истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Източник: Православие и мир)