Огнян Кузманов

Абстракцията като предпочетена реалност

 

Винаги прави впечатление с изрядната си външност в класическа комбинация от черно и бяло. Забързана походка, отривист мах за поздрав с усмивка; спирка за добра дума. Поглежда ме над очилата и разказва за много и разни неща. С кафе или без, слушам, гледам го и се надявам винаги да си остане такъв... Огнян Кузманов – бързащият експериментатор, реален модернист на собствения си живот, стил и изкуство.

Има художници, за които е трудно да се говори. Трудността идва от простия факт, че самите те не се изживяват като константа или като модератор за ставащото в сърцето, ума и ръцете. С извечното съмнение над сътвореното, те винаги ще бъдат най-добрите критици на личния си избор, надживели чистото, безстрастно съждение за реалността като обективна и съпоставима.

          В  анализа на случващото се в съвременното изкуство, често се повтаря, че художникът днес трябва да произвежда и въвежда социални пространства и културни познания. Искрено се съмнявам в подобни определения, които свеждат твореца до стахановец, от чиято непрекъсваща поточна лента бликат безброй арт производни, пропуснати от Ренесанса. (Вмятам този абзац, изумена от факта, че все така губим време да трупаме определения, които да родят емпиричната база на всяко последвало наше съждение по пътя на новото и дишащо българско изящно изкуство от XXI век.)

          За Огнян Кузманов светът се случва днес, възможно е да се промени привечер; най-вероятно утре ще е друг. Платната му не представят делнична фабула; рисуваната материя е рефлекс от представи: град като състояние, залез като епилог, море, изтъкано в кобалт от мечти… Композицията е пъзел за пораснали и не сюжета, а поетиката е послание и обновен образ на реалността. Цветът е  най-вече понятие за състояние на мисълта – графитеносив с динамичен контур, който заключва непридвидими съжителства, взрив от виолет и цинобър се възкачва в илюзията за небесна съизмеримост… Затворена в конкретната комбинаторика, композицията не се нуждае от съпоставими и разпознаваеми форми. Преди всичко тя е тази, която “пасва” на днешните мисли и знания на Огнян Кузманов, предусещана е от него и като бъдеще.

Безспорно неговата живопис запазва респект към реалността като авторски обновява образността, разчетена във фините женски профили Пиетета е част от познанието, красотата е общуване с нова интерпретация.

Паралелните  понятия “реалност” и “абстракция” съвместяват собствената ни модерност. Днес, в това съжителство формите и средствата не могат да бъдат предвидени.

Трансформирана  като нова реалност абстракцията е посредник между нас, сетивата ни и комплимента на Огнян Кузманов към собствената ни интелигентност.

Антония Караиванова, октомври 2009 г.