Христо Фотев-In memorium

Не обичам да помня дати, когато някой си е отишъл....Фотето...беше уникално различен от всички и всичко, което познавах и знаех...Имам огромната привилегия да съм била за моменти част от неговия свят...мигове незабравими и омайни....Мигове на споделена чаша вино, разчупен хляб, спомени, мечти и приказки край масата, до чешмата в Равадиново....Даже не си спомням за какво сме говорили цяла нощ....спомням си, че Виолета извади тутакси една бутилка вино, спретна софрата, а Фотето гледаше с умния си поглед, усмихваше се и от време на време като скъперник отронваше по някоя дума, закована точно и на място! Винаги съм си мислила, че такъв вълшебник на словото като него би трябвало да бъде много омаен в приказките...а той беше пестелив и много взискателен към словото, защото знаеше силата и мощта му...Тогава дори не осъзнах, но почувствувах значението на един от основните християнски грехове "словоблудство..."Само, този който е написал едни от най-прекрасните стихове, можеше да бъде толкова прецизен в своя изказ....Фотето....Не зная, дали имам право да го наричам така, но той ме наричаше "Добринка", или "Добра"...това беше името, което ми даде....а аз бях млада, иронична, закачлива, пълна с енергия, мечти и желания да променя света в мен и извън мен...ех....лудо, младо.....

Втората ми среща беше, когато веднъж реших да  взема него и Виолета и да ги закарам на някакъв фестивал на Нестинарите в Черноморец. Взех Веса, нестинарката от с. Бродилово, отидохме и взехме Фотето и Виолета и гледахме как нестинарите танцуват...Бяхме седнали на фонтана, и Фотето отново мълчеше и гледаше огъня, морето и небето...Тогава ми подари своята стихосбирка с посвещение  "На Добра"....А Бродилово свиреха гайди и имаше пангир......

Коментари
Сподели твоето мнение
: