Лозенски манастир

Giftsbg.net посвети месец януари на духовните храмове - българските манастири и църкви.
История на Лозенския манастир - информацията е от официалния сайт на манастира - lozenskimanastir.org



Лозенският манастир е съществувал още през Х-ХІ век като мъжка обител с голямo братство. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият, посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница (Света Троица). В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора, която скривала обителта от всички страни. Минаващите по пътя от Константинопол за тогавашна София (там, където сега минава магистрала "Тракия") османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели камбаните за вечерната богослужба, в близост минавали турци и чули звъна. Манастирът бил нападнат и разрушен, а всички монаси - избити без изключение. Единствен свидетел станало малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си, и при нападението се скрило. Впоследствие то разказало за случилото се. Християните от с. Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници. Част от хората поели за свое духовно задължение организиранието на празника в памет на светите апостоли Петър и Павел, а останалите – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но заради турците било невъзможно да се извършва богослужение. Затова приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии. Така в течение на повече от 500 години празникът на светите апостоли бил помнен и почитан поколение след поколение. Хората не забравили коя е земята, принадлежаща на манастира, и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасяли стадата, не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там. В кадастъра на София от края на ХІХ век обителта е обозначена неправилно като „Света Троица“ по името на един от манастирските храмове.
В началото на ХХ век на мястото, съхранило спомена за храма, бил построен малък параклис. По-късно (през 30-те години) един възрастен човек от село Лозен, дядо Будин, получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си (той имал жена и деца) и да дойде да живее в манастира, както и да не яде месо и да не подстригва косата си. Той възприел казаното му със страх и се посветил на служба Богу. Грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъкът с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира.
През 1994-95 г. е построена първата жилищна сграда с дарения На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител. В края на 90-те години със средства на Софийска Митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария.
Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския Митрополит Николай, който от 2001 до 2007 година е викарий на Софийския митрополит. Храмът е осветен на Петровден 2005 година от Българския Патриарх Максим.

Коментари
Сподели твоето мнение
: